РОЗОВА ВЪЛНА
Седнах изморена след тежък ден, месец, година. Ей така, просто да си почина, да отпусна мускулите и да изпразня пълната с мисли глава.
Пуснах си в тъмното любимо парче на слушалки. И унесена в мелодията, и осветявана от меката синя светлина, единствено на монитора се пренесох в неочаквана медитация.
Затворила очи енергията започна да вибрира. Започна от мен, в едно бледо розово, което първо обхвана тялото ми и избухна. Разля се в близките мебели и спящи хора. След това зарази блока, в който живеех.
Имах чувството, че до каквото се докоснеше то ставаше розово и размиваше формите му. Обсебваше ги като зараза. Не пропускаше човек, предмет, животинка, дори въздуха сякаш вибрираше на същата честота, вълна и цвят. Постепенно завладя целия град.
Усещах пулсациите на всичко това, с център мен. След това дойде ред на държавата, континента и планетата. Сякаш това не беше достатъчно, за силата, мощта и посоката, защото розовия лъч, който вече беше станал една прогресираща вълна се насочи към останалите планети в тази Слънчева система.
Постепенно цялата Вселена сякаш нямаше очертания и граници. Всичко стана един цвят и една форма.
Имах чувството, че дори ангели, архангели и всеподобни вибрираха в това розово, носещо любов, светлина и спокойствие. Едно цяло, което напомняше на така познатите думи и образи за Всевишното Аз. И това изживяване, което продължаваше хем часове, хем части от секундата се оказа, че е точно толкова време, колкото е точно това музикално парче.
То ми донесе спокойствие в душата, освобождение и една сама по себе си омиротвореност.
Отворих очи, сякаш знаех точната секунда, в която музиката ще спре. Не бях чула думите, не помнех звуците. Просто се носех по вълната, като самата аз бях такава.
С отварянето на очите, сълзите ми свободно потекоха на ручейчета. Дори не бях разбрала, че са чакли там на границата, за да отмият тъгата, насъбралото се напрежение и да ми донесат покой.
Точно тогава усетих как един комар беше кацнал върху една от сълзите ми. С потичането и надолу по бузите ми, той отлетя. Останалото нямаше значение, защото вече бях в мир и хармония със себе си.
12.09.2014, Д.Е.
14.09.2014 14:46
пожелавам още време да останеш с това състояние,
и общувайки с другите да го даваш и на тях :)
14.09.2014 20:47
Помниш ли към колко часа?
Възможно ли да е било преди обед
между 11 -12 ч,
или следобед към 16-17 ч?
15.09.2014 05:55
но звучи истинско...
Сега няма да описвам дългия път на мисълта, по който стигнах до това заключение, но обърнете внимание само на една особеност: единственият цвят, който, смесен с цвета на чистотата - бялото, се променя дотолкова в друг цвят, че да го назовем с друго име, е червеният. От червен става розов...
Розова вълна - да!