Постинг
18.03.2014 18:43 -
Разпределение
Всеки един от нас е като цвете.Разцъфваме толкова, колкото си позволим да го направим.
17.03.2014, Д.Е.
Разпределение
/по идея на един сън/
Седях в едно купе на стар вагон между няколко човека. Някои седалки бяха празни. Вагонът беше част от влак, а влакът от огромна композиция себеподобни в хаотична на пръв поглед подредба. Всички бяха спрели, сякаш изчакваха пътниците да се прикачат на точно определените за тях места.
До мен седеше Мартин- име дадено просто ей така, за да върви по лесно писането. Хората бяха като в очакване на сигнал, звук, осветление, заря? Водеха се приглушени разговори, но не толкова един между друг, а по-скоро сами на себе си. Те изглеждаха объркани, дори леко тревожни.
Първа от купето излетя Ива- поредното на зар хванато име. Спогледахме се с Мартин и решихме и ние да излезем. Бяхме двойка и искахме да обсъдим нещо помежду си и да се обясним, отново в любов. Търсейки спокойно кътче, обаче попаднахме на Ива, която вече го беше окупирала. Трябваше и с нея да говорим. Тя беше обезумяла от ярост и гняв. Седнала със свити колене, удряше с юмруци по пода.
-Ива, не може така. – казах и Аз.- Трябва да й кажеш.
-Не! Ти не разбираш- отвърна в синхрон с ударите- трябва да я накажа!
-Да я накажеш? Нямаш това право, мила- отговорих и съчувствено. Необходимо е да кажеш на Дона, че не тя е виновна. Че всичко е станало случайно. Не можеш да я оставиш да се самообвинява за нещо, което не е направила.
-О, мога. Ще видиш- отвърна Ива. – Тя ми го отне. Той си беше мой. Дона е виновна за всичко.
Погледнах Мартин унило. С поглед търсех идея как да я убедя.
-Ива, нима не разбираш? Оставяйки Дона да страда, ти си навличаш още повече проблеми. Всичко трябваше да стане, така както се получи. Необходимо е да научиш този урок по смирение и уважаване –изборите на другите. Не можеш да получаваш всичко, което искаш в живота. Всяко едно нещо си има цена, а в твоя случай тя не е платена. Ако разкажеш на Дона, какво се случи- тя също ще разбере и научи своя урок. Агресията, непримиримостта и слабостта, която в момента проявяваш ще те преследват и в следващото ви пътуване заедно, докато не изчистите взаимовръзките.
Ива разбираше, но продължаваше със съпротивата. Вкопчила се беше в нещо толкова измислено и нищожно. В някаква си мисъл, представа за нещо конкретно. Една прашинка от многообразието, звездичка от Млечен път.
Виждахме я как се бори със себе си. Стиснала очи, размахваща юмруци, а от очите й се стичаха сълзи. В този момент обвивката й се пропука- един, втори, трети процеп, от които излизаха лъчове светлина. Като яйце, чиято черупка се разделя от много цепнатини по цялата повърхност.
Парчетата се разлетяха, Ива беше направила своя избор.
17.03.2014
Д.Е.Cafe del Mar / Сafe del Cosmic
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5633
