Отворих очи и видях
         мрак и нищета.

Срещнах Сиви сенки

обрулени от злоба,

загубили път и посока,

лутащи се в тревога.

Очи пресъхнали,

теглещи те към дъното.

Многопръсти ръце

увиващи се около тялото.

И всички посягат към личното,

най-скъпото останало.

Уплаших се! Виках! Крещях!

Затворих очи от безсилие и видях

светлина и бъдеще,

зелен път без край,

цел и посока,

слънчев лъч и роса, и дъга.

щастие, надежда и сладост.

Успокоих се! Усмихнах се! Запях!

Събудих се и Заплаках!