Прочетен: 19212 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2009 21:57
Произхожда от местността Ангора в Турция, откъдето произлизат и ангорските котки .Днес съществуват две разновидности - френски и английски ангорски заек, които не се различават съществено. Не много едър -тегло 3-4 кг, с дължина 40-50 см. Цветът на космената покривка е различен - снежнобял, сив, гълъбов, черен.
Белият ангорски заек е албинос с червени очи. Косъмът е дълъг 8-10 см, а кожата е тънка, нежна, мека, пухкава, с копринен блясък, поради което се цени високо. От един ангорски заек при четирикратно стригане или скубане за 1 година се получава 150-350 г вълна. Плодовитостта е добра, но малките растат бавно и на двумесечна възраст тежат едва 1 кг. След 3 месеца може вече да се стрижат или скубят. Ангорският заек изисква специални грижи и се отглежда в клетки.
Сибирските хъскита са внимателни и игриви, но в същото време много пакостливи.
В сърцето си те си остават малки кученца.
Те са умни , любвеобвилни , социални, схватливи. Сибирското хъски е дружелюбно с децата,приятелски настроени са към непознати, но не са кучета пазачи. По скоро само радват окото и размекват сърцето.
Те са много интелигиентни и подават лесно на обучение,притежават собствено мнение и възприемат командите само ако те видят цел в това.
Обучението им изисква разбиране на характера на куче. Сибирското хъски не обича да бъде оставяно дълго време само. Така че ако мислите че сибирското хъски е вашата порода може да си вземете и второ приятелче. Самотното хъски може да бъде много деструктивно. Сибирското хъски може да бъде отличен компаньон при джогинга, но само докато не е станало твърде горещо.
11.11.2009 22:57
05.02.2010 12:34
01.04.2010 17:08
07.10.2010 23:35