Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2015 01:35 - Събуждане
Автор: dika999 Категория: Поезия   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Събуждане

 Обичам онези ранни утрини, когато отивам на работа. Когато всичко е покрито от зелена пелена, но все още по върха на планината има сняг. В онзи момент, когато дори въздуха има аромат, птиците пеят специална песен, а тишината има своя мелодия.

Обичам това състояние на безтегловност, в което уж си буден, но все още спиш. Когато краката ти следват един монотонен ритъм, водят те до обичайния път, без дори да мислиш за това. В момента, в който ти е леко студено, но искаш да е така, за да се събудиш по лесно.

Погледждам към чистото от облаци небе и не намирам думи да опиша изгрева, новото начало носещо надежда от лявата ми страна. Нежните лъчи от светлина, любящо обграждащи лицето ми. А в дясно все още кръглата Луна, тъжно гледаща за сбогом и неискаща да си отиде.

Това са минутките между нощта и деня, между ян и ин, между два сезона и между две състояния на човека.

Точно тогава времето спира и спирам и аз. Искам да запомня този момент и да си го припомня, в случай, че нещо се обърка. Да се подсигуря, че ще имам отправна точка, крайъгълен камък, при който да се върна. Протягам леко ръка напред и сякаш докосвам една еферна и мека преграда. Пръстите ми я гъделичкат, потъват в нея, но не преминават през нея.

Същевременно уж нищо не се е променило и все пак?!... И все пак тя е там. Като граница, като материална, но безцветна аура. Стената на моя свят или на другия? Илюзия? А може би просто поредната врата към другото измерение, към един от паралелните светове.

Ръката ми шари по нея, искаща да намери край, дупка, процеп, разлика и същевременно знаеща, че няма да открие това, за което търси отговор.

А света чака зад мен, надничащ плашливо и любопитно.

Времето е спряло като откъс от филм, като недовършена книга или стих и няма емоции, но всъщност не е така.

В този миг на осъзнатост се разтварям в света и той в мен. Добивам усещането за разбиране, за една цялостност и пълнота.

Изведнъж си спомням, че съм спряла да дишам и че съм тук, а не там. Поемам свеж въздух, дробовете ми са пълни вече с нови сили. Момента е отлетял и аз отново съм в безпаметност, ходейки сънена и заслушана в ехото на собствените си стъпки.

 

Д.Е. 2015

music - Ludovico Einaudi - Divenire





Тагове:   слънце,   Moon,   луна,   sun,   събуждане,   wake up,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 837476
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол