Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 23:46 - Жалък опит да ти кажа....
Автор: dika999 Категория: Поезия   
Прочетен: 1340 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 28.02.2014 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image   Жалък опит да ти кажа....

 Няколко дни прехвърлях през ума си познати и непознати думи. Играх рулетка, нареждах пъзел от букви, за да опиша точно определено чувство или усещане. И колкото и да търсех нищо не изглеждаше достатъчно подходящо или достойно. И все пак недоизказаните думи и изрази напираха да излязат. Как да ти опиша, разкажа колко много те жадувам и искам? Как можеш да опишеш, омърсиш толкова прекрасно чувство, което да затвориш, да поставиш в рамка? Та то от километри ще си личат пробивите по краищата, раздуването, излезлите нишки. И после БУМ – всичко ще се разхвърчи. Няма рамка, няма форма, няма начало или край. То просто Е. Едно такова уникално, дишащо, само по себе си живо. И после се сетих за друго. За да ме разбереш можех да го опиша горе-долу по следния начин: Дете – но на границата- нито много голямо, нито много малко. Достатъчни години, за да разбира. Представи си го. Лято е. Горещо е. Облечено е по къси панталони, тениска и гуменки на бос крак- защото обича да тича, да се катери по дърветата и да се крие в сянката на листата им. Изпълнява разни поръчки на някоя баба или дядо. Помага в градината, събира чиниите от масата, полива цветята и все подобни. В отплата те му даваха стотинки. Събира ги прилежно и след всяка нова сяда на стъпалата и започва да ги преброява. Смята на пръсти още колко му остават. После разочаровано бързо ги подрежда и прибира. Хуква пак да играе. И така до следващия ден, в който паричките са достатъчни. Проверява няколко пъти за по-сигурно. Събира ги много внимателно. Гледа да не загуби някоя стотинка. Тича през улицата, стига до площада и се нарежда на опашката. Нетърпеливо пристъпва от крак на крак. Слънцето припича. Не носи шапка. Детето се поти, но дали от знойното лято или от напрежение? Идва неговия ред. Подава внимателно парите и чака продавачът да ги преброи. Има чувството, че времето спира. Губи търпение, нервно е. Пресъхват му устните. Облизва ги с език. Всичко е точно. Човекът взима вафлена фунийка и започва да завива майсторски шоколадов сладолед. Детенцето усеща онзи специфичен мирис- комбинацията от продуктите, с които се прави сладоледа. Фунийката е готова. Подават му я. То я взима с леко треперещи ръце. Отдалечава се на крачка, за да направи място за следващия чакащ от опашката. Оглежда това съвършенство и леко с езиче опитва първият за сезона сладолед. Шоколада се разтапя в устата му. Сякаш милиони нежни иглички се разпростират по цялото му тяло. Вместо да го успокоят те още повече го наелектризират. Да иска- още. За секунди една приятна наслада се разлива и докосва всяка клетка от него. И в този момент се чува едно „пльок”- сладоледът пада на земята и детето остава с празна фунийка в ръка. Ето това е чувството, за което ти говорих обич моя. Тази жажда да те видя, докосна, да чуя гласа ти. Да те оглеждам внимателно, да те държа в ръцете си. Да погаля  лекичко всяка една форма от твоето тяло, като че ли за първи път те срещам, но въпреки това сякаш те познавам от години. Събирам кратките моменти на очакване. Мисля, че мога дори да опиша вкуса на устните ти още преди да съм ги вкусила. И въпреки това, пак няма да намеря правилните, точните думи. Трепетно очакване, в което ръцете се обливат в студена пот, въпреки горещия ден. Може би точно за това- детенцето изпусна сладоледа?! Едно такова жадуване за кратка прохлада на езика при допира с твоя. Вибрация, която кара всичките клетки в тялото да са неспокойни и да искат нещо, без да могат да кажат какво. Огън, който иска да бъде угасен с докосване не от други, а от твоите ръце. Нима не разбираш? Не разбираш ли желанието да се разтопя като шоколад по върха на твоя език? Не разбираш ли жаждата за „още”? Нима би разочаровал едно дете, като не му дадеш бленувания сладолед? Това е повече от прищявка. Повече от обикновено желание или дори похот. Това е всичко, което не може да се опише, но почти си готов да го изречеш. Толкова: прекрасно, неземно, щастливо, красиво, екзотично, нежно и много любов - но. Дали успях да ти разкажа? Дали успях да ти покажа....онова, което е в душата ми и чака на опашка да ти се представи? Ще дойде ден и ти ще си пред мен. Тогава ТИ ще знаеш и думите ще са излишни.
 27.02.2014 Д.Е.

Clous Van Mechelen- When I need you- instrumental saxophone


 image




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856342
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол