Сложих си шапка и шал, дори ръкавици. Бързах в нощта при теб да пристигна. Студа ме сковаваше цяла, а дъхът ми замръзваше още преди да е излязъл. Мисълта, че ще те видя правеше опит да ме стопли до часът на срещата. По диагонал минавах през малко осветени квартални улички. Кучетата, които сутрин ме посрещаха и изпращаха се бяха прибрали някъде на топло. Имах усещането, че ще се появиш зад следващия ъгъл. Ще ме изчакаш да те подмина и ще ме сграбчиш в силна, мечешка прегръдка. Но нямаше да ме е страх, защото щях да знам, че си ти. Единствено ти щеше да си толкова смел, за да го направиш. Може би, просто исках такава приятна и неочаквана изненада.

Нямаше да е тази вечер. Днес имахме уговорка за друго. За сгушена под снега къщурка. За запалена камина и чаши с вино. За леко хладни завивки, чакащи да бъдат омачкани и сгорещени от преплетени едно в друго тела.

Краката ми следваха някакъв ритъм, посока. Знаеха пътя и го следваха. Движеха се по карта, която дори не познаваха. Водеха ме към теб.

Беше студено, кучешки студ. Толкова се бях стегнала, че гърбът ме заболя от напрежение. Не чувствах краката си, бяха изтръпнали. Все едно не придържаха това- същото тяло. Оставях снежни стъпки в нощта, които Луната осветяваше. Гледах се някъде отстрани. Бавно, но целенасочено напредваща към онзи дом- нашият. Малка, схлупена къщурка. А пушека от нейното коминче рисуваше прекрасни творби в ясното звездно небе. Всичко беше замряло. Все едно си спрял времето, запечатал си го на снимка, портрет- чак нереално.

Размърдах пръстите на ръцете си, за да вляза в картината, да усетя полъха на вятъра по бузите си, да се върна там.

Ето ме. Там- пред вратата. Искано, чакано и реално. Поемам въздух и се изумявам, защото треперя от напрежение. Ръцете ми се обливат в студена пот- в този студ навън. Сърцето ми бие учестено.

Влизам, без да чукам, защото това е моя дом, моя храм. За това място имам специален пропуск- даден ми от теб.

Топло е. Огънят танцува бесен танц в камината. Отпред малка масичка отрупана с вино, плодове и две чаши. Меки, пухкави кожи с много възглавници. А наблизо онова, голямото легло с хладните чаршафи.

Поглеждам притеснено- няма те. Изтръпвам. Знам, че си там и въпреки всичко, онова малко съмнение нещо да не се е объркало. Части от секунди, а през главата ми минават различни сюжети.

В този момент се показваш. Стоял си там през цялото време. В същата стая, в неосветената ниша и си ме наблюдавал. От там само ти виждаш очите ми, а аз само силуета ти, но те гледах. Стоях и не мърдах. Чаках. Не разбирах как беше там, а после изведнъж до мен. Пропуснах ли нещо?

Оглеждах се в погледа ти и не усетих кога си направил крачките.

Докосна бузите ми и те пламнаха. Изведнъж ми стана толкова топло. Лумна пожар в тялото ми, който само ти можеше да потушиш. Краката ми омекнаха изведнъж. Ако не ме държеше, сигурно щях да се строполя- там на пода. Нямах нужда да вкусвам от виното, защото се опияних от целувката ти, от жадните ти устни, с които ме изпи.

Отдавна нямах дрехи. Аз ли? Ти ли? Нямаше значение. Преплетени тела, оплетени крайници, впити устни, горещи тела, неустоима жар, магнетична любов, спряло време, две души образуващи една енергия, едно цяло.

Най-накрая у дома. Там в нашия свят. Сами- само аз и ти. Не бяха необходими думи. Очите ни, телата ни, ръцете ни и устните ни казваха всичко.

Вече си бях на мястото. Там при теб и ти при мен- слети в един наш уют и топлина. А нашия пожар може би щеше да се потуши единствено от хладните чаршафи.

Времето спря, но ние бяхме извън неговите граници, защото заедно не познавахме значението на тези думи. Ние общувахме на друг, наш език. Езикът на Любовта.

2013, Д.Е.