Трансцедентално пътуване
Скочих! От такава височина, равняваща се на трилион години Земно време. С такава сила се засвятках, с която човешкият мозък не може да побере в съзнанието си. Летене в безтегловност и не в километри в час, а светлинни години в миниатюрна част от секундно земно време. Минавах през Галактики, докосвах планети, събирах звезди около себе си по пътя. Сякаш си се засилил и си уловил в шепите няколко светулки в тъмна нощ.
Завихрях се, правих лупинги. Прекосявах тъмнината, чернотата, без да виждам нищо пред себе си. И все пак знаех къде отивам и какво правя. Носех товар със себе си, оставяйки по нещо някъде в пространството – уж непонятно и без място за спиране, а в действителност точно определено- знаци, „мисловни” заряди. Обикалях, а понякога минавах през огромни жълто-оранжеви слънца. Докато си помисля, че сигурно ще се разбия на безброй парчета и осъзнавах, че не е възможно защото бях просто една енергия. В далечината изгряваше или залязваше индигово-синьо до лилаво сияние.
После се сетих за пътя към който бях поела, водещ до една позната Галактика, с една все още млада планета- Земя. И както всичко беше тъмно, изведнъж се проясни от светлината на звездите. Мисълта ме беше преместила на търсеното място.
Минах като куршум през атмосферата- нажежавайки се до огнено червено, образувайки искри- небесни огньове. Постепенно се превръщах в материя.
Приземих се! С гръм и трясък. Все едно Великан беше разтърсил земната повърхност. А тя се нацепи сякаш не беше виждала вода от хилядолетия. Оставих следа на мястото като кратер на Вулкан, образуван от едно сгънато коляно. Приземяването предизвика ударна вълна, която помете всичко в радиус от години. Разхвърчаха се билион частички, като малки стъкълца, носещи генетичен материал за нови ери. Всяка от тях се загнезди в определена част от тази планета. А с тях и това, което донесох.
Скука. Прозях се- завихриха се урагани и торнадо. Погъделичкаха ме и кихнах. Земята се разтърси като от земетресение с прогресираща вълна. Изправих се- повърхността се накъдри от напрежение. Образуваха се планини и хълмове. Заспах по този начин, там на място като монолит, чакаш определено събуждане в определено галактическо време и от съвършено точна енергия. Времето започна да отброява до идването на нов цикъл или нов времеви континуум.
2013, Д.Е.