Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2013 23:02 - Трансцедентално пътуване
Автор: dika999 Категория: Поезия   
Прочетен: 3060 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Трансцедентално пътуване

 Скочих! От такава височина, равняваща се на трилион години Земно време. С такава сила се засвятках, с която човешкият мозък не може да побере в съзнанието си. Летене в безтегловност и не в километри в час, а светлинни години в миниатюрна част от секундно земно време. Минавах през Галактики, докосвах планети, събирах звезди около себе си по пътя. Сякаш си се засилил и си уловил в шепите няколко светулки в тъмна нощ.

Завихрях се, правих лупинги. Прекосявах тъмнината, чернотата, без да виждам нищо пред себе си. И все пак знаех къде отивам и какво правя. Носех товар със себе си, оставяйки по нещо някъде в пространството – уж непонятно и без място за спиране, а в действителност точно определено- знаци, „мисловни” заряди. Обикалях, а понякога минавах през огромни жълто-оранжеви слънца. Докато си помисля, че сигурно ще се разбия на безброй парчета и осъзнавах, че не е възможно защото бях просто една енергия. В далечината изгряваше или залязваше индигово-синьо до лилаво сияние.

После се сетих за пътя към който бях поела, водещ до една позната Галактика, с една все още млада планета- Земя. И както всичко беше тъмно, изведнъж се проясни от светлината на звездите. Мисълта ме беше преместила на търсеното място.

Минах като куршум през атмосферата- нажежавайки се до огнено червено, образувайки искри- небесни огньове. Постепенно се превръщах в материя.

Приземих се! С гръм и трясък. Все едно Великан беше разтърсил земната повърхност. А тя се нацепи сякаш не беше виждала вода от хилядолетия. Оставих следа на мястото като кратер на Вулкан, образуван от едно сгънато коляно. Приземяването предизвика ударна вълна, която помете всичко в радиус от години. Разхвърчаха се билион частички, като малки стъкълца, носещи генетичен материал за нови ери. Всяка от тях се загнезди в определена част от тази планета. А с тях и това, което донесох.

Скука. Прозях се- завихриха се урагани и торнадо. Погъделичкаха ме и кихнах. Земята се разтърси като от земетресение с прогресираща вълна. Изправих се- повърхността се накъдри от напрежение. Образуваха се планини и хълмове. Заспах по този начин, там на място като монолит, чакаш определено събуждане в определено галактическо време и от съвършено точна енергия. Времето започна да отброява до идването на нов цикъл или нов времеви континуум.

 2013, Д.Е.

 image






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Ехаа,
31.10.2013 23:46
Звездна пътешественичка!
От Земята има ли по-красиво място?
цитирай
2. dika999 - @ anin
01.11.2013 00:35
Всичко зависи с какви "очи" гледаш.

Но, ще ти отговоря честно и ясно-

ДА!
цитирай
3. anin - Благодаря ти за отговора,
01.11.2013 09:23
Значи е добре повече да я ценим и пазим...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1194753
Постинги: 290
Коментари: 834
Гласове: 5633
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол