Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2013 20:42 - Необикновено пътуване
Автор: dika999 Категория: Поезия   
Прочетен: 1728 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
 Необикновено пътуване

 На стара гара с овехтял куфар седях на опашка. Пред мен билетите свършиха. За да се кача на влака трябваше да платя- с част от спомените си. Де да можеше да избираш, кои да дадеш и кои не. Уви, никой не пита. Взимат най-ценното- това, което опитваш да скриеш. Да запазиш за себе си, да го скъташ в тайно килерче зад хиляди ключалки. И така, на всяка гара по малко. За да имаш избор трябват специални привилегии и заслуги. Както винаги- това не се отнася за мен.

Отидох на перона. Духаше вятър. Полюляваше косите ми, объркваше още повече обърканите ми мисли.

Заваля. Нямах чадър. Локомотива не се виждаше още. Отново щях да бъда като мокра кокошка. На кой ли му пука? Стана ми студено, въпреки това. Дъжда отми сълзите ми и никой не разбра, че плачех, дори аз.

Звук от сирена. Предупредителен знак, че влакът идва. Сякаш можех да се върна. А и да можех- не бих го направила. Задава се черен, огромен. Минава покрай мен и вълната ме стопля за кратко, сякаш да ми каже, че все още има надежда.

Всеки чака пред отделен вагон. Без да искаме сме застанали пред точно определено място, надписано индивидуално с невидимо мастило. Но по някаква причина, интуитивно знаеш, че това там е твоето място, твоята врата.

Няма блъсканица, няма търпана. Изкачвам четирите стъпала пред моята врата и влизам.

Моето място, моята стая, моя затвор, моята свобода, моят килер.

При всяко пътуване оставям по нещо, нещо дребно.

Стаята има спартански вид. Малко легло- сякаш, че ще спя в него?! Малка маса с лист хартия и молив. Отстрани купчина изписани вече листа. Над масата прозорец. По стените- етажерки. По етажерките- кутийки, в различна форма, големина, цвят и украса. Някои са претруфени, а други изчистени. Има дървени, метални, стъклени. Обединява ги едно- подредени са в определен ред и съставят пъзел. Картина, която само аз мога да прочета.

Пускам куфара на пода- и без това е празен. Той е само за фон.

Отивам до прозореца. Влакът тръгва. Дъждовни капки се стичат, правят локвички по ръба. Почти нищо не виждам, защото дъхът ми го е изпотил. Рисувам с пръсти по мокрото и студено стъкло, после се ядосвам и замазвам всичко.

Сядам на стола пред масата. Поглеждам през прозореца за последно, но не виждам. Концентрирала съм се в нещо, което само аз виждам.

Чистя, подреждам. Спомени? Чувства? Емоции? Без значение…необходима е подредба в този хаос.

Сещам се за нещо и ставам рязко. Отивам до етажерките. Бъркам в джоба си и вадя поредната кутийка. Внимателно я поставям на точно определеното за нея място.

И това приключи.

Сядам, хващам молива и започвам да пиша, да разказвам. Листовете сами се местят към останалата купчина, грижливо подредени и изписани. Не спирам за почивка, думите се леят, без дори да се замислям. Сякаш молива сам се движи, подтикван само от мисълта ми. А аз гледам- там някъде в точка. Очите ми следят нещо, може би гледат филм и всичко се описва. Последна точка.

Отново съм болезнено сама. Празна от всичко, единственото присъствие е на моята душа. Но дори тя, не е достатъчна, за да ме стопли. Не е достатъчна, за да изтрие появилите се отново сълзи. Тук те ще оставят следи, но никой няма да знае за тях.

Изправям се. Отивам до прозореца.

Чакам.

Готова съм за следващата спирка.

 1.09.2013

Д.Е.

Piano- My soul- July
 

image 
image






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 847952
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол