Безпардонно отваряш най-скритата врата към душата ми. Без да си поканен, без да си повикан.

Нахлуваш като варварин, без милост и всяваш хаос. Отваряш останалите стаи без позволение, за да задоволиш любопитството си.

Нарушаваш реда и спокойствието ми. Донасяш смут и предизвикваш притеснение.

Успяваш да намериш най-тайните кътчета, които съм скрила дори от себе си. Докосваш ги, разглеждаш ги и продължаваш.

Не осъзнаваш, колко боли.

Не разбираш, че след теб и от теб има следи, аромати и парченца. Отиваш си и оставяш тъгата. Носталгията по това, отново да се появиш, отново да ме докоснеш, като цвете жадно за капка вода. След теб мирише на жасмин- тежко, сладко и омайно.

А там, зад вратата се крие надеждата, че отново ще дойдеш. Че ще влетиш с пълна сила и мощ и ще ме обсебиш. 

Колко пъти, колко опити да сменя ключалката, да подменя ключа. А ти умело всеки път с лекота преодоляваш всички капани, отваряш всички ключалки, минаваш успешно през всички лабиринти.

Как да се предпазя от теб?

Не мога.

Не искам.

Ще пия отново от твоя аромат.

Ще те чакам –

болезнено,

опиянено

и с надежда за още. 

 Д.Е.

Richard Marx- Right Here Waiting For You