Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2013 23:29 - Писмо до теб
Автор: dika999 Категория: Поезия   
Прочетен: 2732 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

 Писмо до теб

 

Цял живот те търсих, любов моя. През годините ти писах мислено хиляди писма. Разказвах ти случки, емоции и преживявания. Гледах луната и й говорех за теб, надявайки се, че ти си от другия край и ме слушаш. Виках те в сънищата си, за да бъда с теб, да те докосвам, да те целувам, да те любя, да се сгуша.

Годините минаваха, а аз не се отказвах. Търсих те под дърво и камък. Забравих как би трябвало да изглеждаш. Образът ти беше размит. Беше ми оставил от предишен живот само усещането за теб. Повдигах завеси, отварях прашни килери, прескачах от очи на очи, с надеждата да те видя, да те разпозная. Времето летеше, а ние сякаш все се разминавахме. Може би ти беше спрял да ме търсиш?!

Случи се….

В един незабравим дъждовен ден. Седях между хората, наблюдавах ги, анализирах ги. Чаках, без да знам, че не беше това, за което бях отишла.

Мина покрай мен, без да ме видиш. Погледът ми те проследи за кратко. Изтръпнах, корема ми се сви. Разнесе се приятна топлина по цялото ми тяло. Разпознах те. Знаех, че си Ти. Нямаше как да съм сбъркала.

Живота продължи, но времето за мен спря. Дали щях да те видя пак? Дали щях да имам възможност да ти се покажа? Да ти кажа, че пристигнах. Да ти кажа, че те намерих. Ситуациите се подреждаха.

Започнах да те виждам по-често, но ти бързаше. Не оставаше време, за да ти се представя. Да ти извикам, че съм тук и сега, пред теб.

Един ден ме погледна- право в очите. Най-накрая. Застинах. Това беше моментът. Срещата. Откровението. Истинската реалност. Гледах те, поглъщах те, говорех ти и ме заболя….защото…..

Ти. Ти, не можа да ме видиш. Не ме разпозна, не ме усети. Ох, колко болеше. Виждах те истински- през маските ти, през плащовете за защита. Виждах, кой си в действителност. Душата ми сияеше, но и плачеше. Защото….ти гледаше през мен. Говореше на онова малко момиче пред теб и аз се почувствах наистина малка.

Как да реагирам? Какво да направя? Как да те събудя? Как да отключа ключалките, зад които беше заключил душата си, а там и част от мен? Как да се сетиш за мен?

Времето течеше бавно. Виждах те рядко, но се радвах на малките моменти с теб. Докосвах те нежно, говорех ти тихо, обяснявах ти бавно. Ревнувах. Ревнувах те от другите, от светлината, която се отразяваше в очите ти. От въздуха, който дишаше- и беше по близо до теб от мен. С очи те изпивах. Наслаждавах се на всичко- на очите ти, на устните ти, на ръцете ти. Гледах те, но исках ръцете ти да ме погалят. Устните ти да се слеят с моите. Да видя отражението си в очите ти. Да усетя учестения ритъм на сърцето ти, че съм тук за теб и пред теб. Желаех те, събличах те, любих те- там на място- истински, греховно и безкрайно. Исках те и сух и мокър; и радостен и тъжен; и ядосан и спокоен; готов за любов и изтощен от наслада. Исках те в мен и около мен.

И като всяко хубаво нещо и това ставаше бавно. Като, че ли част от ключалките се отвориха, но ти започна да се съмняваш; да се отдръпваш. Мислех си, че съм стигнала до теб, а се оказа, че още повече те отблъснах. А това повече болеше. Да те виждам, от време на време; да те докосвам, но да не си с мен- да бягаш от мен.

Спрях да се боря, да те гоня, да те дърпам към себе си. Отказах се. Изморих се. Направих грешки. Отдръпнах се в отчаянието си. Игнорирах те. И после…..

Тръгнах си, но…..

Сигурно се уплаши, че ще ме загубиш; че всичко ще отлети… И ме спря.

Целуна ме.

Кратка целувка, носеща времето на безброй минали животи, на нашите изминали любовни срещи, сбъднати мечти. Тогава ти си спомни- коя съм аз, кой си ти, кои сме ние. И всичко си дойде по местата.

Там в този момент, в тези секунди си припомнихме нашата безкрайна любов, ароматите ни, разменихме вкусовете си. Всичко спря да има значение.

Тръгнах си с усмивка. Нищо друго не ме интересуваше. Важно беше, че отново се намерихме, срещнахме и че всичко останало предстоеше….

И щеше да е хубаво, прекрасно, вълшебно, любовно, невероятно.

За това, любов моя прости ми.

Прости,

Че ми отне толкова време да те намеря.

Прости,

Че ми отне време да те събудя от съня, в който живееше.

Прости ми,

Че се отказах от теб, от любовта ни. Че паднах, без да мога да се изправя.

Прости ми,

Че не бях по настоятелна, че не можах по рано да те убедя, че това съм Аз- любовта ти.

Прости ми,

Че те докосвах, говорих, любих, целувах мислено, но нямах смелост да го направя по-рано на истина. Страх ме беше да не ме отхвърлиш.

Прости ми,

Че после аз се отдръпнах и когато си тръгна, отново целувката ни събра.

Прости ми,

Че не мога без теб, защото ти си въздуха, който дишам.

Прости ми,

Че не мога да спра да мисля за теб, да те любя дори в мислите, в сънищата ми.

Прости ми,

Че не мога да не те искам, без значение времето и годините.

Прости ми,

Защото не мога да спра да те Обичам.

Как мога да спра да обичам част от себе си?

Прости ми,

Че искам да съм егоист и да те имам само за мен.

Прости ми,

Защото аз вече си простих.

 

Обичам те, любов моя, преди, сега и завинаги!

 

Д.Е.
Eros Ramazzotti & Anastacia- I Belong to You

image
 

 

 






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sav11 - Поздрави!
28.08.2013 23:48
Хареса ми!
цитирай
2. pti4kata - колко красиво. върна ми надеждата
07.06.2014 15:13
колко красиво. върна ми надеждата
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856343
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол