РИЦАР
Рицар, без броня, с изтъркани доспехи се луташе в света. За някой ангел, за други демон, той извървяваше хиляди пътеки, прекосяваше морета и пустини, посрещаше безброй изгреви и изпращаше безкрайни залези.
Пилигрим ли беше или изгубена душа? Войн на светлината или на мрака? Самурай служещ на себе си или на по-висша цел? Заобиколен от много хора, но винаги сам. Отговарящ пред много Богове, но никой негов.
Рицар, без име, от който се страхуват и робът и кралят. Рицар, без принадлежност и знаме, но с много господари. Отговорен за много съдби и животи, и носещ огромен товар на гърба си.
Рицар, с тояга в ръка. Не осъзнаващ, че това е копието на Съдбата. Че с него променя света и хода на събитията.
Рицар с тъжни, самотни очи просещи внимание и нежност. Чакащи някой да прозре отвъд дълбините им- какво? Истината.
Истината, за неговият единствен Господар, единствен Бог, който имаше силата да го променя, да го накара да бъде себе си.
Самият той- чист от прахта, без доспехи, без оръжия и без товар. Пълен с емоции, с топлина, с желания и с цветове. Да бъде гол, уязвим, но щастлив с искрица живот - готова да изригне.
Колкото и пътища да прекосеше, през колкото и кръстопъти да минеше, рицарят, знаеше, че там зад ъгъла го чака тя- Любовта. Защото, без нея нямаше надежди, нямаше мечти, нямаше утре.
Рицарят е не само дневен, но и нощен страж. Той иска и пази нея, дори от себе си- истинската, неповторимата, неговата господарка- Любовта му!
Д.Е.