Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2016 01:43 - Ще те чакам...
Автор: dika999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Ще те чакам...

 Ще те чакам на зелената поляна с напъпилите маргаритки, носещи моето име. Седнала на онази стара пейка под цъфналото пролетно дърво. Ще затворя очи, ще вдишам аромата и ще оставя вятъра да ми разказва.  Ще усетя, че си тук, без да съм чула стъпките ти и без да се налага да се обръщам. Душата ми те разпознава достатъчно точно и знае къде си във всеки един миг.

 Ще приседнеш до мен и ще разговаряме дълго и по различни въпроси. Ще скачаме от тема в тема, без това да нарушава ритъма на разговора. Друг път просто ще мълчим, заслушани в собственото си дишане и в тишината ще си кажем всичко.

 Времето ще се изниже като пясък между пръстите, без да пита искаме ли или не. Но някъде там в пресечната точка на всички възможни паралелни животи, времето на тази пейка ще е спряло. Мястото носи отпечатъкът на една от най-важните ни срещи.

 Ще се посрещаме, изпращаме и разминаваме. Ще се сменят сезони. Ще бъде лято- ще мина аз от там, а после в зимата- ти ще чакаш сам. А в есента ни ще сме и аз, и ти, вкопчили се за последен дъх дори. В друг живот ще сме деца играещи, събирайки листа.

 Ще те чакам...

дори и дъжд да завали.

Ще те чакам...

дори и с побелели коси.

Ще те чакам...

колкото и времето да иска да лети, а може би и да ни раздели.

Ще те чакам...

защото там съм Аз и Ти.

 Ровя с пръсти в тревата и между маргаритките намирам глухарче, което не иска да чува. В едно е събрало много микровселени една до друга. Напомнят ми за душите ни гонейки през времето, опитващи да бъдат заедно. Без да усещаме те се стремят да стигнат до определен кръстопът- нашата пресечна точка. Понякога ще помним защо, а друг път изпълнени с носталгия по нещо неопределено сами ще намираме пътя до там. Копнеж по нещо, което е част от душата ни; част, без която не може да си завършен и цял.

Все още държа глухарчето. Изпращам дъха си натежал от несбъднати желания и неосъществени мечти. Малки бели въртележки започват да летят във въздуха. Малки птици, носещи в себе си различни бъдещи животи, различни светове, разпиляващи се във времето.

А аз стоя и чакам.....

Теб!

 

21.04.2016
I miss you- Adele

image






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856342
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол