Какво е да следваш и да си в потока?

Това е когато точно стъпваш на тротоара да пресичаш и светва зелено, без да си спрял своето движение.

В случаите, когато отиваш до вратата и отваряш безпричинно, а от другата страна е човек на секунда от това да почука.

Състоянието, в което посягаш към телефона или ще набираш определен човек, а той в този миг ти звъни.

Готовият отговор на въпроса още преди да си го довършил докрай.

Еднаквите думи казани от двама човека един на друг.

Чувството на щастие, защото сякаш Вселената е в синхрон с всичко, което решиш да правиш. Или по скоро ти си в синхрон с нея.

Това е когато си мислиш за нещо или по скоро за нищо, а краката те водят до там за където си тръгнал.

И когато вървиш монотонно и изведнъж спираш. Тогава имаш чувството, че целия свят е натиснал спирачки зад теб. Но инерцията им идва малко отстрани на теб и после като ластик се връща назад. Следва вибрация на частичките и енергиите и после хармония и мисълта: „Аз съм тук и сега” и само толкоз. И хем си всичко, хем нищо. Всичко друго няма значение.

Това е да последваш импулса, да разчупиш модела. Да направиш, осъществиш нещо различно, нехарактерно на пръв поглед за теб. Но акт, реакция отразяващо собственото ти Аз. Това, което душата ти иска отвъд границите на семейството, обществото, религията, а защо не и Вселената.

И след това всичко е възможно....  стига да го искаш.

Д.Е., 7.04.2014