Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2014 12:37 - Бабчето
Автор: dika999 Категория: Други   
Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Бабчето

/крайъгълен момент/

В сутрините, когато минавах от там я засичах. Стоеше на отворения прозорец, с подпрени ръце. Сивата й, почти бяла коса я обгръщаше като ореол. Гледаше някъде напред, но се съмнявам, че дори очилата й можеха да кажат какво точно вижда. Погледът й съсредоточен в точка напред в пространството я караше да изглежда като замръзнала статуя. На перваза до нея винаги стоеше един гълъб- добре охранен гард. И той замръзнал в поза да покаже надуто, че си е заслужил мястото. Някъде долу под нея се беше излегнало куче. Най-вероятно тя се грижеше и за него, защото в малката градинка предвидена уж за цветя имаше импровизирана къщичка и купичка за храна.

Зад жената се виждаше стена, облепена в тапет наподобяващ червени тухли. Зачудих се, какъв ли човек трябва да си, за да си сложиш такъв нюанс? Хем червен, хем тухли. Прекалено шарено, твърде ярко, помпозно и тъмно за моя вкус.

На стената от дясно висеше календар със скъпа марка кола. А точно централно срещу прозореца, зад гърба й бяха наредени икони. Изрязани снимки от вестници, по скоро списания и закачени в точно определена последователност. Дева Мария, Христос, Mладенеца. ...Отдалеч само това можех да разпозная. Гледаха ме насмешливо зад раменете и главата й.

Понякога я виждах как си прави нещо на печката. Или може би миеше чинии? Знам ли?

Кратък поглед леко в дясно, без да спирам и продължавам. И толкова много информация в кратък анализ.

Друг път прибирайки се вечер можех да кажа къде са иконите по техните форми, загатнати от прозиращото перде. Но вътре е сумрачно- жената я няма. В съседната стая също е тъмно, но синкавата светлина къпеше помещението. Телевизор поставен на стойка. Най-вероятно си беше в леглото и гледаше телевизия.

Колко са странни съдбите на хората. Чудех се какво ли гледаше бабата? За какво ли си мислеше тогава, в онзи момент?

Дали съжаляваше за годините? За пропуснатите мигове? Дали се чувстваше удовлетворена от всичко, което й се е случило до този момент? Или й беше мъчно за внуците? Чакаше ли писмо от пощальона? Какво я крепеше още? Вярата? Надеждата за още? Несбъднати мечти? Или страхът от неизвестното след това? Гнетят ли я въпроси за смъртта или е подготвила всичко за задгробното си ложе?

Тъжна беше. Чакаща...какво ли?

А онзи ден, прозореца стоеше пуст, отворен. А иконите от вътре ме викаха и отново ми се надсмиваха. Гълъбът за първи път разчупи свойта поза и тогава......душата отлетя.

 17.03.2013. Д.Е.


Tarja Turunen the piano and the Wish of the night


 





Тагове:   гълъб,   душа,   самота,   живот,   тъга,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dika999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 837476
Постинги: 288
Коментари: 834
Гласове: 5621
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол