Като лъч светлина душата ми се носи в покой. Рее се сред паяжината на една дъга, понесена в опиянението на любовта.
Недоловима усмивка и позволява да свети по-ярко от обикновено. Капчици червенина я карат да се смущава от своите чувства.....Засрамена, с розово-червен оттенък литва към пурпурният цвят, където всичко вибрира на по-голяма честота. Емоциите се засилват. Отърсва се от излишното - остава есенцията. Всичко е кристално ясно.
Добива прозрачност, но не и пустота. Призмата на цветовете се пречупва през нея и тя намира отново покой.
Понася се към топлината на звездите и избухва като нова. Разпилява се на парчета и докосва милиарди частички, които без да иска зарежда по един или друг начин. И всичко това, за да се събере отново - събрала опит, показала за чувствата, занесла любов.
Обогатена, доволна и щастлива преминава през следващия етап достигайки слънцето.
Докосват я топлите вълни, чувството на смиреност, доброта, вътрешна красота и неизмерима любов. Горещо е, но желанието да бъде себе си, да се докосне до извора я тласкат напред.
Пламък, после пожар от чувства изригва като фонтан и докосва всяко кътче на тази Вселена и го променя по един магичен начин.
Усещайки, че вече е загубена в Рая и достигнала съвършенство душата ми разбира, че всичко тепърва започва....
Всяка нова прашинка, ще продължи в съвсем друга Вселена.....
28.07.2009 Д.Е.
недоволна :):):)
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
03.08.2009 15:44
03.08.2009 15:46
07.08.2009 13:22
09.08.2009 00:23
10.08.2009 09:48
23.08.2009 23:44
19.03.2013 00:47