Веднъж двама дзен-наставници се срещнали в градината и решили да споделят един с друг мъдростта си. След като седнали, единият разказал следната случка:
- Оня ден минавах покрай пазара и видях търговец на скъпоценности. На едното блюдо на везната беше сложил злато , а на другото чугун, и ги уравновесяваше. Наблюдавах го и виждах баланса на вселената.
Другият се усмихнал и казал:
- Балансът не е сплав от чугун и злато, или от добро и лошо. Балансът е равновесието между вътрешното и външното. Преди три дни например видях един монах да медитира, наблюдавайки чаша вода. И си спомних как в самото начало на обучението си осъзнах, че чашата е наполовина пълна, но в същото време наполовина празна. И именно в това е хармонията и красотата на света.
- А аз винаги съм си мислел, че чашата е твърде голяма. – отвърнал първият.
Усмихнат ден въпреки дъжда... на облаци.
Дойде ми освежаващо малко капки и без чадър.
Ех живот, колко малко му трябва на човек :)
Пишете ми по това.
:)
Балансът е постижим, стига да имаме очи да го видим :)
В рамките на шегата се сетих за следното: "Оптимистът вижда светлина в тунела. Песимистът вижда прекалено слаба светлина. А машинистът вижда двама идиота на релсите..." :):):)
Не го бях чувала или чела. Аз съм от първите ;)
А ти от кои си?! Може би третите? ;)
Поздрав най-чудесен от сърце изречен....:)
18.02.2010 16:11