Този който...
Инайят Хан

Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек.
Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.

 

А този, който е добър през целия си съзнателен живот винаги е последната дупка на кавала и винаги попада на най-големите егоисти, дяволи и злобари. Въпреки всичко обаче на добрия човек му доставя удоволствие да помага и да прави добрини дори, когато го тъпчат!!!

съмнявам се, че на някой му доставя удоволствие да го тъпчат. Въпреки това няма значение към кого си добър- то е за теб, а не за другите.
Винаги е възможно един ден добрината към един такъв "злобар, егоист, дявол" да преобърне мисленето им или най-малкото нещо да трепне в сърцето им.

Сещам се за една притча:
"Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!"