Прочетен: 5047 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2009 23:04
*
**
***
Откъси от “Зорба Гърка” – Никос Казандзакис
"Веднъж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. "Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?" А той, както се беше навел, извърна се и ми рече:"Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!" - "А пък аз - отвърнах - върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра!" Кой от двама ни имаше право началство?"
"На жената само това й е в главата - болно нещо е тя, ти казвам, жалостиво. Ако не й кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже - това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори й хатъра!"
"Ех, началство - каза той, - да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора - всички да се прегърнем?"
"- ЗАЩО! ЗАЩО! - ИЗРЕЧЕ ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО. - НЕ МОЖЕ ЛИ НАЙ - СЕТНЕ ЧОВЕК ДА НАПРАВИ НЕЩО И БЕЗ ЗАЩО? ЕЙ ТЪЙ, ЗА КЕФ."
2007 - година на Никос Казандзакис + Bo...
„Жената е като извор студен, наведеш се,...