Страната без остриета
Джани Родари

            Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по ръката.

            — Я гледай! — възкликнал Джованино.

            Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.

            — Не знаете ли че е забранено да се берат рози?

            — Много съжалявам, но и не помислих за това.

            — Добре, тогава ще платите само половин глоба — казал пазачът така вежливо, сякаш бил аленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:

            — Извинете може ли да погледна сабята Ви?

            — С удоволствие ще Ви я покажа — отговорил пазачът.

            Разбира се, и сабята била без острие.

            — Страната без остриета — отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.

            — А пирони употребявате ли?

            — Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.

            Джованино зяпнал, сякаш се готвел да глътне цяла торта наведнъж.

            — Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

            — Но тук е прието така — обяснил вежливо пазачът — Цяла глоба — четири плесника, половин глоба — два плесника.

            — Ама на пазача!

            — На пазача.

            — Но това е несправедливо, това е ужасно!

            — Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно — отговорил пазачът — Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

            — Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.

            — Щом е така — рекъл пазачът — трябва да Ви придружа да границата.

            И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.