*

**

***

/автор Наталия/

Липсваш ми...
Тъй както листата на дърветата липсват,
когато есен открадне ги тайно от тях.
Липсваш ми...
Когато будя се нощем от сън разтревоженa,
когато плача или давя се в истински смях.

Прегръщам те...
Тъй както слънце земята страстно прегръща,
когато облаци няма и дните са ясни.
Прегръщам те...
Когато потъналa в мечти и нежна забрава
потапям се в спомени, живи, прекрасни.

Жадувам те...
Тъй както суха пустиня водата жадува,
когато вятър оформя нейните дюни.
Жадувам те...
В самотните нощи и дните без тебе студени,
а душата ми стене със звук на изпънати струни.

Целувам те...
Тъй както вълните брега по прилив целуват,
когато зората изгрява над морето прохладно.
Целувам те...
Като в първия миг на поглед откраднат...
Целувам те нежно, горещо... Целувам те жадно.