*
**
***
ЛИПСВАШ МИ
/благодарности на Ники/
Искам те!
Огромната луна влиза през прозореца и събужда желанията ми. Лунните лъчи изписват името ти върху морето, а ласкавите вълни очертават вълнуващото ти тяло.
Липсваш ми!
Луната простира сребърната си лунна пътека върху морето и ме кани да тръгна по нея. По нея растоянията се загубвали и сама ме носела до теб. Страх те е да вървиш по тази измамна пътека - не знаеш на къде те води - нагоре към щастието или надолу към дъното на морето..
Мразя те!
Мразя те затова че ограбваш сънищата ми, че ме караш да се въртя неспокойно нощем, бленувайки далечния ти образ.
Трудно ми е без теб!
Телефонът ми мълчи, а твоят весело ме поздравява с безкрайните си сигнали "свободно"
Плаче ми се!
Проблемите и тревогите товарят раменете ми, но ме галят само хладните лъчи на луната, а не нежните ти длани
Ревнувам те!
Ревнувам те от всички, които имат щастието да те виждат и докосват всекидневно. Ревнувам те от одеалото, с което се завиваш вечер, защото то гали тялото ти, от възглавницата, на която си лягаш, защото заспиваш на нея наместо на моята ръка.
Изгарям по теб!
А всъщост треперя от студ. Ярките лъчи на слънцето изгарят лицето ми, но не стоплят душата ми. Черните очила спирът погледите и не позволяват на хората да видят тъжните ми очи, които замечтано гледът там някъде далеч, през гори, през морето и години, през мечти и копнежи, там където правиш хората щастливи с присъствието си...
