Тъй като не се публикува цялото- малко идва в повече за един постинг публикувам втората част.

*********************

Когато Колебливко видял приятелят му да си връзва маратоните, казал:

-  Нали нямаш намерение пак да излизаш навън в Лабиринта? Защо просто не останеш тук с
мен да почакаме докато ни върнат Сиренцето?

- Ти просто не разбираш - отвърнал Разсъдливко. - Аз също си затварях очите и не исках да
видя как стоят нещата в действителност, но сега вече ми е ясно, че те никога няма да ни върнат
нашето Старо Сиренце. То беше вчерашно Сиренце. Крайно време е да открием Ново Сиренце.

Колебливко обаче започнал да спори:

-     Ами ако там, навън, няма никакво Сиренце? Пък и дори да има, какво ще стане, ако не го
намерим?

-     Не знам - отговорил Разсъдливко. Той самият неведнъж си бил задавал същите въпроси и
ето че сега пак започнал да се страхува, а това го разколебавало в решението му да излезе в
Лабиринта.

Но после Разсъдливко отново си помислил как ще намери Ново Сиренце и се размечтал за всички хубави неща, които ще се появят в живота му заедно със Сиренцето, и се окуражил.

- Понякога - казал той, - нещата се променят и никога повече не са такива, каквито са били.
Струва ми се, че за нас е настъпило именно такова време, Колебливко. Това е животът! Животът
продължава напред. Същото трябва да направим и ние.

Докато говорел, Разсъдливко гледал отслабналия си и пребледнял от глад и изтощение приятел. Опитвал се да го убеди в правотата си, но страхът на Колебливко се бил превърнал в гняв и той просто не искал да слуша какво му се говори.

Разсъдливко не искал да обиди приятеля си, но не успял да се сдържи и се разсмял - толкова комична му се виждала разправията им.

Приготвяйки се да излезе, Разсъдливко започнал да се чувства все по-жизнен и окрилен от съзнанието, че вече е способен да се надсмива над себе си, да загърбва миналото и да продължава

напред.

Когато се приготвил, той оповестил бедро и насърчително:

- Време е за Лабиринта!

Колебливко обаче нито се разсмял, нито му отговорил каквото и да било.

Разсъдливко взел едно остро камъче и написал на стената една мъдра мисъл, защото много му се искало Колебливко да поразмисли над нея. Дори нарисувал картинка на Сиренце около нея, с надеждата, че това ще накара Колебливко да се усмихне, да се отърси от отчаянието и страха си и да излезе да търсят Ново Сиренце.

Тази мисъл гласяла:

Ако не се промениш, ще бъдеш заличен.

После Разсъдливко подал глава през вратата на склада и надникнал тревожно към Лабиринта. Размислил се колко глупаво се бил напъхал сам в тази без-Сирение ситуация.

Предполагал, че в Лабиринта може и да няма никакво Сирение и се страхувал, че дори да има, той няма да успее да го намери. А тези вдъхващи страх предположения го парализирали и малко по малко буквално го убивали.

Разсъдливко се усмихнал. Знаел, че Колебливко си задава въпроса „Кой ми взе Сиренцето?!", но самият той вече се питал „Защо не се надигнах по-рано и не тръгнах след Сиренцето по-скоро?"

След като направил няколко крачки навътре в Лабиринта, Разсъдливко погледнал назад - към мястото, откъдето бил тръгнал и което го мамело с привичния си уют. Искало му се да се върне обратно на познатата си територия - въпреки че от известно време там нямало никакво Сиренце.

Разсъдливко усетил, че го обзема още по-силна тревога и се зачудил дали пък наистина иска да излиза навън, в Лабиринта. Взел острото си камъче и надраскал един въпрос на стената пред себе си, а после известно време останал загледан в него:

Какво би направил, ако не се страхуваше?

Замислил се над собствения си въпрос. Знаел, че понякога известна доза страх може да е от полза и да е за добро. Когато си уплашен, нещата обикновено се влошават, ако не предприемеш нещо - в този случай страхът е за добро, защото те подтиква към действие. Но ако си толкова силно уплашен, че страхът ти те възпира да направиш каквото и да било и буквално те парализира - е, това вече не е никак добре.

Разсъдливко погледнал надясно, към онази част от Лабиринта, в която никога не бил навлизал, и съвсем осезаемо усетил ноктите на страха да сграбчват сърцето му.

И тогава си поел дълбоко дъх и се затичал бавно именно надясно, към неизвестното.

Докато се опитвал да открие пътя си, Разсъдливко отначало се тревожел, че може би е чакал прекалено дълго в „Склада за Сиренце". От толкова отдавна бил напълно лишен от Сиренце, че сега се чувствал много слаб. Когато навлязъл в първия коридор на Лабиринта, си дал сметка, че преминаването през него му отнема много повече време, а тичането му причинява много повече болки от преди. Решил, че ако някога пак изпадне в подобна ситуация на промяна, ще се нагоди по-бързо към нея, за да си спести сегашните мъки. Така щяло да му е далеч-далеч по-лесно.

После Разсъдливко се усмихнал, като си помислил: ,До-добре късно, отколкото никога."

През следващите няколко дни намирал по малко Сиренце тук и там из коридорите на Лабиринта, но никога достатъчно, та да има за по-дълго време. Бил се надявал да открие достатъчно много, за да може да отнесе и на Колебливко и така да му вдъхне кураж да го последва в Лабиринта.

Но Разсъдливко все още не се чувствал достатъчно уверен. Всичко му се струвало някак много объркващо. Нещата изглежда се били променили значително, откакто бил близал за последен път в Лабиринта.

Точно когато вече му се струвало, че е открил правилния път и напредва, изведнъж се изгубвал из коридорите. Сякаш напредвал по системата две крачки напред, една назад. Това било предизвикателство и Разсъдливко открил, че излизането в Лабиринта и ловът на Сиренце изобщо не е чак толкова ужасяващо занимание, колкото се бил страхувал, че Ще бъде.

С течение на времето обаче започнал да се пита дали очакванията му да намери Ново Сиренце са реалистични. Чудел се дали начинанието му не е прекалено голям залък за неговата уста. После се

разсмял, защото осъзнал, че поне за момента няма не само голям, но и никакъв залък, който да сложи в устата си.

Всеки път когато започнел да се обезкуражава, Разсъдливко си напомнял, че колкото и неприятно и некомфортно да е това, с което се е заел понастоящем, в действителност то е далеч по-добро, отколкото да продължава да седи в ситуация на без-Сиренце. Защото сега той бил поел инициативата в свои ръце и имал контрол над нещата, Вместо да седи и да чака те да го сполетяват по свое усмотрение.

А после си напомнял, че щом Остроноско и Бързобежко могат да се адаптират към промяната и да продължат напред, значи и той също може!

По-късно, като поразмислил над нещата, Разсъдливко осъзнал, че Сиренцето не се било изпарило за една нощ от „Склада за Сиренце", както си бил въобразявал първоначално. Количествата намалявали постепенно, а към края онова Сиренце, което било останало, вече било старо и вкусът му не бил добър.

То дори било започнало леко да плесенясва, въпреки че той изобщо не бил забелязал промяната. Но трябвало да си признае все пак, че ако бил пожелал, вероятно би видял накъде вървят нещата. Но той си затварял очите.

Сега вече Разсъдливко осъзнавал, че сигурно изобщо нямало да бъде толкова изненадан, ако още от самото начало е следял какво става и е очаквал, че рано или късно промяната неминуемо ще настъпи. Може би именно така били постъпили Остроноско и Бързобежко.

Разсъдливко спрял да си почине и написал на стената в Лабиринта:

Помирисвай no-често Сиренцето, за да знаеш кога започва да се разваля.

По-късно, след като не бил намирал Сиренце, както му се сторило, цяла вечност, Разсъдливко най-сетне попаднал на един склад, който отвън му изглеждал много обещаващ. Когато влязъл вътре обаче, изживял огромно разочарование - складът бил празен.

„Това усещане за пустота ме спохожда твърде често" - помислил си той. Искало му се да махне с ръка и да се откаже.

Постепенно Разсъдливко отпадал и се изтощавал все повече. Боял се, че се е изгубил в Лабиринта и се страхувал, че няма да оживее. Помислил си да тръгне по обратния път и да се опита да се върне в „Склада за Сиренце". Ако успеел да намери обратния път, разбира се. А ако Колебливко все още бил там, нямало повече да бъде толкова самотен. Разсъдливко пак си задал въпроса „Какво бих направил, ако не се страхувах?"

Но се страхувал по-често и по-много, отколкото би искал да си признае дори пред самия себе си. Не винаги бил сигурен от какво всъщност се страхува, но сега, когато бил толкова отпаднал, знаел, че го е страх най-вече от самотата. Разсъдливко не го осъзнавал, но в действителност напредвал по-бавно, защото на плещите му тежали куп плашещи предположения и убеждения.

Чудел се дали Колебливко е поел нанякъде из Лабиринта или все още седи в празния склад, парализиран от страховете си. После си припомнил някогашните времена, когато се чувствал страхотно добре в Лабиринта - тогава, когато вървял неотклонно напред.

Поспрял и написал на стената - като напомняне на самия себе си, а също и като указание за Колебливко, с надеждата, че е решил да го последва:

Движението в нова посока помага за намиране на Сиренце.

Разсъдливко се загледал в изпречилия се на пътя му потънал в мрак проход и усетил, че го обзема още по-голям страх. Какво го очакваше там? Празен ли е проходът? Или вътре го дебне скрита някаква зловеща опасност? Започнал да си представя всички ужасяващи неща, които биха могли да му се случат. Уплашил се до смърт.

Но после се присмял на самия себе си, защото осъзнал, че страховете му само влошават положението. Така че направил това, което би направил, ако не го било страх. Поел в новата посока.

Втурвайки се в мрачния проход Разсъдливко изведнъж започнал да се усмихва. И въпреки че все още не го съзнавал, но точно в този момент той открил откъде избира душевната сила: Разсъдливко бил отхвърлил страха си и гледал уверено напред независимо, че не знаел какво го очаква там.

За негова изненада, изпитвал все по-голямо и по-голямо задоволство.

- Защо ли се чувствам толкова добре? - питал се той на глас. - Нямам никакво Сиренце и не
знам къде отивам, а ми е толкова леко и ведро на душата.

Не след дълго открил защо се чувства така добре. Поспрял и написал на стената:

Отърсиш ли се от страха си - чувстваш се свободен.

Разсъдливко най-сетне осъзнал, че до този момент е бил в плен на собствения си страх. Поемането в новата и неизвестна посока му било помогнало да се освободи.

Сега най-сетне почувствал прохладния ветрей, който подухвал в тази част на Лабиринта. Било много освежаващо и приятно. Разсъдливко направил няколко вдишвания и издишвания и почувствал прилив на нови сили. Веднага щом се отърсил от страха си, пътешествието през Лабиринта започнало да му се струва много по-приятно и по-увлекателно, отколкото изобщо би могъл да предположи.

От много отдавна Разсъдливко не се бил чувствал така добре. Вече почти бил забравил колко забавно е изживяването на такива приключения.

И за да му бъде още по-приятно, Разсъдливко започнал да си рисува в ума една картина. В най-живи и ярки краски той се видял как седи сред купчини от най-любимите си видове сиренца - от Чедар до Бри! Видял се как си похапва вкусно-вкусно от тях. И тази картина страшно му харесала. Дори усетил в устата си вкуса на всяко от тях. И това му харесало още повече.

Колкото по-ярко си представял своето Ново Сиренце, толкова по-реално му се струвало то и толкова по-уверен ставал, че в най-скоро време ще го намери.

И тогава Разсъдливко написал на стената:

Представата как се наслаждавам на Новото си Сиренце - дори още преди да съм го намерил - ме води към него.

- Защо не съм го правил и преди? - почудил се Разсъдливко на глас.

А после се устремил през Лабиринта с нови сили и увереност. Не след дълго зърнал един склад и потръпнал от радостно вълнение, когато забелязал край входа му малки парченца Ново Сиренце.

Те били от някакъв вид Сиренце, какъвто никога преди не бил виждал, но изглеждали страхотно. Опитал ги и открил, че вкусът им е великолепен. Изял повечето от разпилените пред входа на склада парченца, а няколко пъхнал в джоба си за по-късно, а също и да отнесе от тях на Колебливко. Усетил, че силите му се възстановяват.

Разсъдливко влязъл в склада, обзет от радостна възбуда. Но за негово огромно учудване, складът бил празен. Някой го бил изпреварил и бил оставил само онези няколко мънички парченца Ново Сиренце.

Разсъдливко осъзнал с горчивина, че ако не се бил туткал толкова дълго време в стария празен „Склад за Сиренце", сигурно е щял да стигне тук пръв и сега да се наслаждава на прекрасно Ново Сиренце.

Решил да се върне и да види дали Колебливко междувременно не е размислил и дали вече не е готов да вървят заедно през лабиринта.

Тръгвайки обратно, Разсъдливко поспрял и написал на стената:

Колкото по-бързо се отърсиш от тъгата по Старото Сиренце - толкова no-скоро ще откриеш своето Ново Сиренце.

Не след дълго Разсъдливко стигнал до стария празен „Склад за Сиренце", където намерил Колебливко, доста отпаднал и изнемощял. Предложил му няколкото парченца Ново Сиренце, които бил скътал за него, но Колебливко не пожелал да ги вземе.

Той казал, че оценява с благодарност жеста на своя приятел и добавил:

- Не мисля, че Новото Сиренце ще ми хареса. Не съм свикнал с него. Искам си обратно моето
собствено Сиренце и няма да променя вкусовете си, докато не си го получа.

Разсъдливко поклатил глава разочаровано и отново поел сам към Лабиринта. И когато стигнал до най-далечната точка, където изобщо бил стъпвал някога, той осъзнал, че макар да му е мъчно за неговия приятел, същевременно изпитва удоволствие от приключението и се радва на новите си открития, независимо какви са те. Още преди да е намерил онова, за което се надявал, че ще са най-неизчерпаемите запаси от най-страхотното Ново Сиренце на света, Разсъдливко разбрал, че не самото притежание на Сиренце го прави щастлив.

Осъзнал, че е щастлив, защото вече не бил жертва на страха си. И защото харесвал това, кое­то правел.

Въпреки че пак бил гладен, сега Разсъдливко не се чувствал толкова слаб и отчаян, както когато стоял в „Склада за Сиренце, но без Сиренце". Самата мисъл, че е победил страха си и че е поел в нова посока, подхранвала силите му и повдигала духа му.

Сега бил абсолютно уверен, че е само въпрос на бреме да намери онова, от което има нужда. В действителност дори имал усещането, че вече е открил каквото е търсел.

Разсъдливко се усмихнал и написал:

По-безопасно е да търсиш напосоки из Лабиринта, отколкото да оставаш в ситуация на без „ Сиренце".

И Разсъдливко за пореден път си дал сметка, че онова, от което се страхуваш, никога не е чак толкова страшно, колкото си го представяш. Страхът, който ти самият насаждаш в ума си, е много по-страшен от реалната ситуация.

Преди, в празния склад, той бил толкова уплашен от мисълта, че никога повече няма да открие Ново Сиренце, че това му отнемало всякакво желание да започне да го търси. Но после, когато започнал пътешествието си, откривал тук и там из коридорите достатъчно сиренце, че да поддържа силите си. А сега се надявал да открие още повече. За него дори самото търсене вече било станало изключително вълнуващо.

Преди умът му бил замъглен от куп притеснения, предположения и страхове. Почти непрекъснато се тревожел, че няма достатъчно Сиренце или че количеството, което има, няма да му стигне за толкова дълго време, колкото би му се искало. Обикновено мислел най-вече за това, което би могло да се обърка и да тръгне накриво, а не за хубавото.

Но тази негова мисловна нагласа постепенно се била променила, откакто бил напуснал празния „Склад за Сиренце".

Навремето вярвал, че Сиренцето трябва да си е винаги на обичайното място; че никога не бива да бъде премествано; и че всяка промяна е нещо лошо и неправилно.

Сега вече съзнавал, че е напълно естествено винаги да настъпва някаква промяна, независимо дали я очакваш или не. Но промяната може да те изненада неподготвен единствено, когато изобщо не я очакваш и не я търсиш.

Когато Разсъдливко осъзнал промяната в своята мисловна нагласа, поспрял и написа на стената:

Старият начин на мислене не може да те отведе до Сиренце.

Разсъдливко все още не бил открил никакво Сиренце, но докато тичал из Лабиринта, размислял над онова, което вече бил научил.

И разбрал, че неговите нови убеждения пораждат и нов начин на действие. Сега той се държал по съвършено различен начин, отколкото когато непрекъснато се връщал към старата и позната ситуация на „без Сиренце".

Така Разсъдливко научил, че когато промениш начина си на мислене, променяш и това, което правиш.

Може да си мислиш, че някоя промяна ще ти навреди и затова да й се съпротивляваш. Но може и да си мислиш, че намирането на Ново Сиренце ще ти помогне да пожелаеш промяната.

Всичко зависи от това в какво ще избереш да вярваш.

И Разсъдливко написал на стената:

Когато осъзнаеш, че можеш да намериш и да се наслаждаваш на Ново Сиренце, променяш посоката си на мислене и на движение.

Разсъдливко осъзнал, че сега би бил в много по-добра форма, ако навремето бил предвидил и приел промяната много по-отрано и бил напуснал по-скоро празния „Склад за Сиренце". Би се чувствал по-силен и тялом, и духом и би се справял по-добре с предизвикателствата по пътя към намирането на Новото Сиренце. В действителност досега вече би могъл и да го е намерил, ако бил очаквал настъпването на промяната и своевременно се бил подготвил за нея, вместо да губи време в отричане на факта, че нещата вече се променят.

И така, Разсъдливко мобилизирал волята си и решил да продължи да върви и да изследва непознатите за него кътчета от Лабиринта. Тук и там откривал по малки количества Сиренце, което му помагало да възстановява силите и увереността си.

Като се замислел за празния склад, откъдето бил тръгнал, Разсъдливко бил доволен, че на много места по пътя си бил оставял надписи по стените. Бил сигурен, че те могат да послужат на Колебливко като пътеводни знаци през Лабиринта, ако той изобщо се решал да напусне празния „Склад за Сиренце".

Горещо се надявал, че върви в правилната посока. И като си мислел, че има вероятност Колебливко да прочете неговите „Надписи по стената", Разсъдливко написал още нещо, което отдавна му се въртяло в главата:

Ако забелязваш отрано малките промени, това ще ти помогне да се адаптираш към по-големите, които тепърва ще настъпят.

Разсъдливко вече се бил отърсил от миналото и се адаптирвал към бъдещето.

Продължавал да върви през Лабиринта, все по-уверено и по-бързо. И не след дълго чудото се случило.

Точно когато вече било започнало да му се струва, че е в Лабиринта от незапомнени времена и сякаш завинаги, пътешествието му - или поне тази част от неговото пътешествие - приключило из­веднъж и щастливо.

Разсъдливко открил своето Ново Сиренце в „Склада за Ново Сиренце"!

Когато влязъл в изпречилия се пред очите му склад, той бил поразен от гледката вътре. Целият склад бил претъпкан, от пода до тавана, с най-огромните запаси от Сиренце, които бил виждал през живота си. Не разпознавал всички видове сиренце, които виждал, защото някои от тях никога не бил опитвал.

За момент се почудил реална ли е гледката пред очите му или само плод на неговото въображение, но после зърнал своите стари приятели Остроноско и Бързобежко.

Остроноско поздравил Разсъдливко с кимване, а Бързобежко му помахал с лапичка. По дебелите им тумбачета личало, че от доста време са в този склад.

Разсъдливко ги поздравил набързо, а после си отхапал по парченце от най-любимите си видове Сиренце. Свалил спортния екип и маратонките си и ги сгънал внимателно до себе си, за да са му под ръка, когато му потрябват. После се нахвърлил върху Новото Сиренце. Когато се нахранил до насита, вдигнал парченце свежо Сиренце и като се обърнал към двата мишока, вдигнал тост: „Ура за Промяната!"

Докато се наслаждавал на Новото Сиренце, Разсъдливко размислял над всичко онова, което междувременно бил научил.

Осъзнал, че когато се страхувал да се промени, се бил вкопчил в илюзията за Старото Сиренце, което вече го нямало.

Но какво го било накарало да се промени? Дали страхът, че ще умре от глад? Разсъдливко си помислил: „Е, и това също помогна."

Но после се разсмял и осъзнал, че е започнал да се променя веднага след като се бил научил да се надсмива над себе си и над грешките си. И разбрал, че най-бързият начин да се промениш е като се надсмееш над собствената си глупост - защото това ти помага да се отърсиш от нея и бързо да продължиш напред

Разсъдливко си дал сметка, че е научил нещо изключително полезно от своите приятели -мишоците Остроноско и Бързобежко. Те не усложнявали излишно живота. Не се впускали в пространни анализи за нещата и не правели от мухата слон. Когато ситуацията се променила и

Сиренцето се преместило някъде другаде, те също се променили и поели след него. Щял да запомни този урок за цял живот. После Разсъдливко се възползвал от високоразвития си мозък, за да направи онова, което хората правят по-добре от мишоците.

Разсъдливко премислил грешките, които бил допуснал в миналото, и стъпил върху тях, за да планира бъдещето си. Вече знаел, че човек може да се научи да се справя с промяната:

•   Трябва да съзнаваш необходимостта да не усложняваш нещата от живота, да си гъвкав и
бързоподвижен.

•   Не е необходимо да правиш от мухата слон или да се парализираш от всяващи страх