Хареса ми това стихотворение, което намерих в интернет пространството. На мен ми омръзна да се срещам толкова често с лицемерието. За съжаление, обаче е неизбежно. Надявам се притежателката на стихотворението- Силвия /Kelly01/ да няма нищо против, че го публикувам в блога си. 



ОМРЪЗНА МИ!

Омръзна ми да бъда покаяние,

за нечий... неразумен ум

и бавно да изцеждам отчаяние,

използвайки последния куршум.

 

Да бъда пепел... още не горяла,

изстинала във незапалена жарава,

разхвърляла... на мислите лицата,

избягала... накрая на зората.

 

И скрита съм, във чуждо тяло,

във ритъма на някой друг живея,

покръстена... проклинам си душата,

във изгорели църкви как ще оцелея.

 

Във радостите, как ще се смалявам,

забравям другите и не изпитвам страх,

не се продавам... сякаш се забравям,

за чест, за свобода... за топъл грях.

 

Омръзна ми от лицемерие идеално,

излъскано... за консумация готово,

изсечено, във помисли невинни,

душите.... се изгризваха до голо.

 

8.09.2008г.