4 години:   Моят татко може всичко.
    5 години:   Моят татко знае страшно много.
    6 години:   Моят татко е по-умен от твоя.
    8 години:   Моят татко не знае съвсем всичко.
  10 години:   В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни.
  12 години:   Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
  14 години:   Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
  21 години:   Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
  25 години:   Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
  30 години:   Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
  35 години:   Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
  40 години:   Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.
  50 години:   Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

АН ЛАНДЪРС

P.S. Благодаря на моя татко, че е  до мен и ме подкрепя! За това, че винаги е бил до мен и в лошо и добро, за това, че никога не ме е изоставял. За това, че ми показа какъв е живота и в хубавата му и в лошата му страна. Благодаря му за разбирането, дори тогава когато не разбирах подбудите му. Благодаря ти, че те има!