Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да

съществува.

Те идват чрез вас, но не от вас

и въпреки че са с вас, все пак не ви принадлежат.

Можете да им дадете любовта си,

но не и вашите мисли,

защото те имат свои собствени.

Можете да дадете подслон на телата,

но не и на душите им,

защото душите им обитават дома на утрешния

ден,

който вие не можете да посетите,

дори и в мечтите си.

Може да се стремите да бъдете като тях,

но не се опитвайте

да ги направите като вас,

защото животът не върви назад,

нито чака отминалия ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви

като живи стрели излитат надалеч.

Стрелецът вижда мишената върху пътеката на

безкрая и той ги насочва

с мощта си, за да могат неговите стрели да

летят бързо и надалеч.

Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро;

защото както обича стрелата, която лети, той обича и здравия лък.

 Халил Джубран

P.S. И призив от мен: Обичайте децата си. Те са най-ценното, което притежавате в живота си! Подкрепяйте ги и бъдете до тях. Те имат нужда от вас. Чрез тях вие се докосвате не само до това, което някога сте били, но ще си припомните невинността; ще си припомните как да се забавлявате и радвате дори на дребни неща; ще си припомните - да се усмихвате и да се прегръщате- двата най-големи подаръка; по-малко да мислите и повече да действате дори и да сбъркате. Децата, когато се спънат падат, стават, изтупват се и продължават сякаш нищо не е станало. Научете се да живеете, а не да бутате живота. Живота е кратък! Наслаждавайте се! Възползвайте се от от възможностите, така както едно дете би ги приело - с радост и любопитство. Чрез децата си погледнете света отново, през техните очи си припомнете това, което сте забравили. Бъдете чисти в сърцето си и щастливи!