Една нощ един човек сьнувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали различни сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки - едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се виждала само една следа. Забелязал също така, че това били най-отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:
- Господи, ти ми рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най-трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставял, точно когато съм имал най-голяма нужда от теб.
Господ отвърнал:
- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
Някъде станало наводнение и хората започнали да се евакуират. Само един се запънал и не искал да остави домът си. Казал: Господ ще ме спаси. Водата ставала все повече и повече , изпратили му лодка със спасители, той пак не тръгнал. казал същото: Господ ще ме спаси. Изпратили му последно хеликоптер ,а водата вече почти заляла напълно къщата му, той пак казал същото. Накрая се удавил и отишъл в рая. Отишъл при Господ и му казал:Господи ,защо не ме спаси? А Господ му казал: Странна работа. Изпратих ти лодка със спасители и хеликоптер..Не знам как се е случило това..?
:))
