Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:

- Хайде да купим ангур!

- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.

Но тук се намесил турчина

- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!

Гръкът също изразил своето несъгласие:

- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.

Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур","ейнаб","узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.