Един човек много обичал чайки. Всеки ден, когато излизал в морето, ята чайки кръжели над него и го следвали. Един ден баща му рекъл:

-Знам, че непрекъснато те следват чайки. Моля те хвани ми няколко за забавление.

Синът се съгласил. На другия ден излязъл в морето, но нито една чайка не го последвала.

Затова е казано-Висшата реч е без думи, висшето правене е неправене.

Това знание, което е достъпно на всички, не е дълбоко.