Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе „Монополи“. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо — са двете неща, които дават неизмерима свобода.

ЯНВИЛЕМ ВАН ДЕ ВЕТЕРИНГ

Живота ни е една голяма игра. Всеки играе по нещо и за нещо. Истината е, че всичко е игра и човек не трябва да се отчайва, когато "губи". Защото никога не знаеш какво наистина си спечелил, когато си загубил и какво си загубил, когато си спечелил. Опростявай, опростявай....Прекалено много се вживяваме в играта на живота и не забелязваме истинските и стойностните неща. Вкопчили сме се в някакви идеи, цели и желания с мисълта, че точно това искаме да стане и да се случи или да осъществим. Виждайки, че не се получава, ние продължаваме да си блъскаме главата в стената. А дали точно това е най-доброто за нас? Забравяме, че всичко е игра; че има други възможности; че ние МОЖЕМ; че душата е търсеща; че има нужда от нови и нови познания, идеи, възможности....Научете се да бъдете свободни и да се наслаждавате на свободата на душата...... /личното ми мнение/