Мери бе омъжена за шовинист. И двамата работеха на пълен работен ден, но той не вършеше нищо вкъщи, а за домакинска работа и дума не можеше да става. Това, заявяваше той, било женска работа.

          Когато обаче една вечер Мери се върнала от работа, завари децата изкъпани, пералнята бе включена, сушилнята-работеше, на котлона вреше вечеря, а масата бе красиво подредена и в центъра й имаше дори ваза с цветя.

          Мери бе изумена и веднага попита какво става. Оказа се, че Чарли съпругът й, прочел статия в едно списание, в която се изказвало предположението, че работещите съпруги ще бъдат по роматично настроени, ако не са толкова уморени от вършенето на цялата домакинска работа в добавка към служебната.

       На следващия ден Мери нямаше търпение да разкаже за случилото се на приятелките си в службата.

-         И какво стана?- попитаха те.

-         Ами, вечерята беше прекрасна-отвърна Мери.-Чарли дори разтреби масата, помогна на децата да си напишат домашните, сгъна прането и прибра всичко на мястото му.

-         А после?-искаха да знаят приятелките й.

-         Не се получи-отговори Мери.- Чарли беше твърде изморен.

                                             Из “Най хубавото накратко”

P.S. Искам само да добавя, че знам за няколко български семейства, в които е точно обратното - мъжете се грижат за всичките неща в къщи. А колко по лесно би било да се разпределят задълженията, взаимно да си помагат, за да имат сили и енергия да си обърнат малко внимание един на друг. :)