Любовта - това си ти и всичко около теб. Всичко вибрира на тази вълна и до каквото и да се докоснеш, то се променя. Любовта е като милувката на цвете, при което си се спрял, за да се порадваш или докато чакаш любимата. Любовта е като сгушено дете в обятията ти, което ти се доверява и намира в теб топлина и закрила. Любовта е като лъчите на залязващото слънце, които се отразяват в морето. Тя е нежният полъх на вятъра, докато гледаш пълнолунието в кристалните води на близкото езеро. Любовта е и целувката между двама влюбени, кратък момент , в който се събират две души. Тя е глътката въздух, поета от новороденото дете. Любовта е като грижовната кобилка, бдяща над своето жребче. Тя е изгревът на слънцето и началото не само на деня , но и на едно ново начало. Прекрасното чувство, когато наблюдаваш разцъфването на едно цвете, една роза. Това е свободният полет на една птица в ясен ден. Любовта е ритъмът на любима песен или причудливите звуци, когато се намираш в планината. Тя е и тишината , когато си сам сред необятната пустиня. Любовта е плавното движение на една риба в морето. Тя е и романтичен стих сътворен от обзелото ни вдъхновение. Любовта е капката роса, държаща се на ръба на листото преди да се слее с Вечността. Тя е капчиците дъжд, които потропват по перваза, докато четеш книга в любимото си кресло. Тя е сблъсъкът между две комети и образувалите се нови звезди по небосклона. Тя е и необятната Вселена , в която живеем.
Любовта е всичко това в различните му форми. Тя не е максима и няма точно определение. Любовта не може да се опише, тя няма място за сравнение. Единственото, което можем да направим, е да я почувстваме. Който е успял да се докосне до това е щастливец познал най-прекрасното чувство на Земята.
А колко ли са тогава щастливците?