Искам да поздравя всички хора, които не се срамуват да си свирукат рано сутрин и да си пеят.

Отивайки за работа тази сутрин и мислейки си, колко не ми се стъпва в тъпия, кошмарен и пълен кошер с гадни лицемери /да ме прощават трудолюбивите пчелички, че ги сравнявам с тия малоумници.../ се разминах с един чичко. Въпросният господин отиваше на работа и е от тези хора, които дават талончетата за паркиране. Без притеснение човек си свирукаше някаква мелодийка. Така се зарадвах. Идеше ми да пресека улицата и да отида да му стисна ръката. Ей, така - просто да го поздравя.

Завиждам точно в този момент на такива хора, които не позволяват ежедневните "боклуци" да им нарушат духовния мир. Като човек търсещ духовния мир в себе си бих казала, че съм направо за "оплакване". От 2 седмици се боря с това да не изпитвам омраза, гняв и да искам отмъщение към тези, които ме дразнят, нараняват и принизяват. Към тези, които ме обиждат и ме правят на глупачка. Натрупала съм толкова много гняв- който се изразява в поредната ми алергия ....че чак не мога да се понасям.

Чудя се, защо им позволявам да ме тъпчат и да ме правят на балама......

Чакам с нетърпение петък, когато една колежка ще ме заведе на СЕЛО, на чист въздух, на планина. Там където ще съм далеч от всички дразнители. Там където ще вдишам чистия въздух и ще бъда себе си, спокойна, удовлетворена и щастлива, че съм тук и живея. Искам да се докосна до природата, да се успокоя и да бъда себе си!

Само мисълта за това ми дава сили и ме изпълва с радост.

Искам да позравя и още една жена, която преди година рано сутринта отиваше със свирукане на работа. Колко успокояващо е най-вероятно рано рано, когато няма никой да си ходиш по улицата, да си пееш и да се чувствам щастлив!

Поздравявам всички, които не се притесняват да бъдат себе си!
Имам какво още да уча от живота. Определено трябва да се върна към себе си- това, което бях преди години, но с опита, който имам и уроците, които научих....в търсене на себе си...

Хайде усмихнат ден на всички и много щастливи емоции....

как сега ще имаш алергии...те са само през пролетта, когато има полени, разни хвърчащи семенници и сперматозоиди, яйца на насекоми, които може да вдищаш и разни други алергени.През пролетта искаш или не искаш участваш ъв сексуалния акт на природата, но сега през есента е много спокойно. :-)

аз пък поздравявам всички,които не се притесняват да бъдат щастливи и да го показват! :) усмихвай се повече и не обръщай внимание на лицемерието наоколо-свиркай си и ти и .............бъди щастлива!

Браво Деска, не им се връзвай и смело си свирукай и ти ;)

Естествено до обедната почивка ми вгорчиха живота. Казаха ми колко песимистично гледам на работата си и т.н. Изразих критичното си мнение по въпроса. Казах какво мисля в действителност- и естествено критиката ми не беше одобрена. А аз по принцип винаги приемам критиката.

След като излязох в обедна почивка се усмихнах няколко пъти на 2 жени в банката, на човека, който пазеше банката и на жената в кафето, на тази от която си взех закуска. На всички пожелах "Хубав ден", наистина го мислех и го пожелах от сърце. Вярвате ли ми, че всичките както бяха намусени ми се усмихнаха с една такава далечна усмивка. Сякаш се сещат за нещо, което им се е случило преди многооо години и си го припомнят с носталгия.

Да живеят усмивките. Надявам се на тези хорица денят да им е хубав, слънчев и пълен с хубави емоции.....Хора спрете за мъничко и се огледайте, вдишайте въздуха и се насладете на живота....Нещата не са толкова сериозни, колкото изглеждат.

Хубав ден и на всички вас!!!! От сърце и душа!!!

Norman, аз съм уникална в това да имам алергии, които не са обвързани със сезона. Няма да ми стигне 1 постинг само да ги изредя и да кажа по какъв начин се изразяват. Съгласна съм с теорията, че всяко заболяване е в резултат на някакъв проблем вътре в теб, свързан с определени твои емоции. Когато се чувствам добре, спокойна - тогава и алергиите не се проявяват. Но, в обратния случай- просто е ужас....Имам алергии към сапуни, към храни, към определени парфюми и т.н. :) Не всичко е свързано със сезона....Всичко е до психика и нагласа към света, хората и всичко останало ....

когато ми е най кофти. И когато съм в час по музика с учениците, тогава няма как. И ми олеква някак си. Вярно е !